Поезия

[Ранобудниче]

На жадуващия да подобри света

"Всичко пожертвах" - говориш, - "да бъда на хората в помощ;
Нямах успех, а награда ми беше омраза и гнет." -
Нека ти кажа, приятелю, как аз разбирам човека!
Вярвай на Словото! Още Водачът не ме е подвел.
Никога няма да можеш за хората мъдро да съдиш;
Както ги носиш в сърцето, така и ще ги прецениш.
А на човека, когото в живота си кратък ще срещнеш,
Ако желае, подай му радушно за помощ ръка.
Но за дъжда и за благото тук на човешкото племе
Грижата нека да има Небето, и вчера, и днес!

Фридрих Шилер, 1795

превод: Венцислав Константинов

[nhg]

Монтаж е, но идеята е готина, а къде е тоя паметник, а може би в Габрово всъщност?

Аха
Точно пред Дома на хумора и сатирата - има и Санчо Панса, и Хитър Петър
бтв: и на мен ми хареса много монтажчето...

[fred]

АВГУСТ

Борис Христов

С прах в душата и прах по нозете,
с непоносимото слънце на рамото
аз съм тръгнал да стигна морето,
но от години седя върху камъка.

И в тръбата на зноя заслушан,
за бездомната моя покъщнина
дом строя върху старата суша -
няма отиване, няма завръщане.

С есента ще угаснат тревите,
ще протегне свойто мълчание пътя -
пак ли в мен като зебри ще скитат
огнищата чужди, прозорците жълти.

Тухла по тухла - цял ден ще блъскам
и плодове ще посаждам над бурена.
Нека друг вместо мене да лъска
тезгяха на младостта ми изгубена.

Трябва най-сетне аз да узная
как ще живея с тоя скитник - сърцето.
Всичко друго е пясък и пяна,
и сол, с която ни залъгва морето.

[fred]

Павел Матев

Ти сън ли си?
Или те има?
Или си утринна звезда -
далечна, но със близко име,
която свети без следа.

И ту засвети,
ту угасне
на моята любов лъча.
Аз ту те нарека прекрасна,
ту изненадан замълча.

Къде отиваш?
Де изчезна
надеждата да бъдеш с мен?
Сърцето ми, тревожна бездна -
живей щастливия си плен.

Мечта ли си?
Или те има?
Ти огън ли си?
Или дим?
Защо си тъй неповторима,
щом този свят е повторим?!

[romeo must die]

НАДЕЖДА

Натрупахме опит
като пелин в пълни бъчви -
шупти ферментирал.
Не вярваме в очевидното.
Не очакваме чудото.
Не отговаряме за думите си.
Не принадлежим на себе си.
Не се захласваме по бъдещето.
Едничката ни надежда:
да продупчим бъчвите,
да изтече пелинът,
да попие в земята опитът,
да станем отново деца.

1986
Блага Димитрова

[fred]

ПОСВЕЩЕНИЕ
Петя Дубарова

В студените нощи, когато пиян
сънят се търкаля на моя таван,
когато луната тъмнее от грях,
когато увисва над мен моя страх,
обесен на острия ръб на нощта,
подавам ти своята бледа ръка -
на теб - непознатия - смугло красив,
потаен и питомен, жаден и див,
едва деветнайсет години живял,
а всичко опитал и всичко видял,
подвластен на никого, ничий, сам свой,
но тръгнал към мене и истински мой
и падал по пътя си, плакал, грешил,
но нежност момчешка за мен съхранил.
Ръката ми - властната - жадно поел,
единствено с мен ще си толкова смел!
Ела! Ще измием луната от грях!
Ще хвърлим трупа на умрелия страх,
ще пеем с тътнежния корабен глас
на морската нощ във добрия Бургас.
А после, когато тя тръгне назад
и слънцето бликне над нас благодат,
мечтата надрастнал, усмихнат, смутен,
ще тръгнеш реален до мен в моя ден!


Ако без да искам пусна някое стихотворение втори път и някой забележи, моля да ми сигнализира

[Ass]

Ето това е поезия за мен!

[fred]

Да, много е добра Петя, за съжаление, рано си отиде.

[nhg]

Скоро се сетих за това... Добра е Ина:

Обсебен

Тишината е твоето име на ум
всеки облак носи твоя парфюм
всички влакове водят в твоя тунел
през трупа си все към теб съм поел.

Търся, влача се, денонощен и блед
всяко вдишване е квадратче към теб
и навсякъде тъкмо тук си била
и зад ъгъла си се скрила едва.

Как да те спра
нямям ръце,
нямам лице,
някой го взе...
но ще простя
целия ад
целия свят
някой го взе...

Ти си хаоса в мен
дупка от куршум
ти, плод развален
бял космичен шум
ти, град забранен
полъх от парфюм
и смях в тъжен ден
плод на болен ум.

Черни истини в мойто тяло пълзят
всички изстрели се извиват назад
любовта ми е озверяла трева
заразена плът-тумор в мойта глава

[fred]

E и тя е добpa така е.Това май беше на Танга или Стенли?
Едно от Багряна

ОТПЛАТА
Елисавета Багряна

Защо си днес ти блед и мълчалив,
защо не се посмееш, пошегуваш?
Какво, ревнуваш ли? Нима боли,
нима, загубвайки ме, ти тъгуваш?

Край огъня се грееше и ти,
но мъките ми бяха ли известни?
За тебе плаках и се причестих,
и пях молитвено смирени песни.

Сега - свободен си. Върни се там
и ако можеш - забрави веднага
и мен, и моя сън - горчив и ням,
на който днес самичка се полагам.

Иди при нея, мене прокълни -
аз даже, както трябва, не обичам:
мен и снегът валящ ме пияни,
и всяка нова песен ме развлича.

[fred]

Ми нещо и от Булат Окуджава


Пред някого аз трябва да се моля.
Тъй мравчицата, в топлия си дом
поиска да си има само своя
божественост и вяра за поклон.

Загуби в миг покоя си застинал
все виждаше денят си скучновато-сив,
тогава той измисли си богиня,
по дух и образ като мравката красив.

И в седми ден в незнайно мигновение
изникна тя в средата на ноща,
а липсваше небесното знамение...
бе с лека рокличка на простички цветя.

Забравил всичко - радоста, тъгата
врата отвори. В бягащият мрак
целуваше: обветрена ръката
и старите обувчици на своя праг.

Когато полъх сенките преплете
говореха без думи в топла тишина
Красиви, мъдри като боговете
и тъжни, като жители на таз земя.

[fred]

Старо и познато, като кафето

ГОРЧИВО КАФЕ
Христо Смирненски

Когато след пир полунощен самотен,
на зиг-заг се връщаш дома
И киска се вихър над жребий сиротен
И плаче безлунна тъма,
побързай, побързай, на спиртника прашен
тури тенекийно джезве -
на винени пари под пристъпа страшен,
свари си горчиво кафе.

Отвориш ли тръпнейки плика и цветен
И лъхне ли дъх мразовит,
опит от тъгата на поздрава сетен,
не гледай тъй блед и убит
изтрий от сърце си мечтите парфюмни
за черни очи кадифе
под тъмната стряха на мисли безумни -
свари си горчиво кафе.

А привечер зимна в безлистните клони
щом стене фъртуната зла,
И зимният вихър се киска поклони
през мътните бледи стъкла
с коси заснежени младежкия спомен
отдай на аутодафе
И бавно на малкия спиртник поломен
свари си горчиво кафе.

[Ass]

Какво значи "аутодафе"?

[fred]

буквално значи "акт на вярата", общо взето на практика означава пулбично изгаряна на еретици или книги, които инквизицията е смятала за такива, цяла церемония е било.
В сихотворението е използвано в смисъла, че да не се косиш за младостта, да изгориш спомена и да си свариш горчиво кафе.

[Ass]

Благодаря! Песента много пъти съм я пял, но не знаех, че е по стихотворение на Смирненски.